HUNZA GUIDES PAKISTAN
Tours Trekking & Expeditions
This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it
P.O. Box 468 G-9 Markaz
Islamabad – Pakistan

This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it
This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it
Tel:  + 92 51 210 68 91
Fax: + 92 51 210 68 37
www.hgp.com.pk
www.hunzaguidespakistan.com

ПЕРО

СУМА USD 

Такса за върха (Royalty tax)

6000

Самолетни билети

2600

Услуги на агенция HUNSA GUIDES / 4 човека

22 000

Екипировка

2500

Комуникации

500

Разни (височинна храна, медицински материали и др.)

1500

Карго

2000

Изваждане на пакистански и турски транзитни визи

500

Медицински застраховки

300

Транспорт до Истанбул и обратно

200

Режийни в Исламабад

200

ОБЩО

38 300

ДАТА

СЪБИТИЕ

05.06.2005

От София за Истанбул отпътуват с автобус Дойчин Боянов, Боян Петров и Иван Темелков.

06.06.2005

Пристигане в Истанбул. Полет с GULF AIR до Бахрейн и Абу Даби.

07.06.2005

Пристигане в Исламабад. Настаняване в българското посолство. Почивка.

08.06.2005

Настаняване в хотел Holiday Inn. Среща и запознанство с полския отбор.

09.06.2005

Преговори и плащания в офиса на обслужващата агенция Hunsa Guides Pakistan. Запознанство с офицера за свръзка, капитан Джавед. Брифинг в Министерството на туризма. Подготовка за заминаване.

10.06.2005

Пътуване с автобус и ван за багажа към Chilas (05-18ч). Настаняване в хотел Shangri La.

11.06.2005

Пътуване до Skardu (05-16ч) и настаняване в хотел Concordia.

12.06.2005

Пътуване с джипове до с. Асколе (3000 m).

13.06.2005

Начало на трeкинга към базовия лагер (БЛ). Преход от Асколе до лагер Джола (Jhula/Jola).

14.06.2005

Преход от Jhula до лагер Paiyu (3368 m).

15.06.2005

Почивка в лагер Paiyu.

16.06.2005

Преход от лагер Paiyu до лагер Urdukas (4060 m). Последно спане на земя.

17.06.2005

Преход от лагер Urdukas до лагер Goro II (4320 m).

18.06.2005

Преход от лагер Goro II до лагер Concordia (4600 m). Обстановката става зимна, морената и ледника са покрити с дълбок сняг.

19.06.2005

Преход от лагер Concordia до Базов лагер К2 (5100 m). Установяване на БЛ. В района вече действат експедиции от Норвегия (7 члена), Япония (2 члена), САЩ (6 члена), Чехия (9 члена).

20.06.2005

Почивка и благоустрояване на БЛ. Запознанство и преговори с другите експедиции.

21.06.2005

Преход и установяване на преден базов лагер АВС (5400 m). Маркиране на път през ледника. Връщане в БЛ.

22.06.2005

Изкачване до Лагер 1 (С1) на 6100 m (АВС – С1 3:30 ч). Опъваме 2 триместни палатки на обичайното място за С1.

23.06.2005

Слизане от C1 до БЛ за 1:55 ч. Почивка.

24.06.2005

Почивка в БЛ. Времето е слънчево и студено.

25.06.2005

Почивка в БЛ.

26.06.2005

Изкачване до С1 (АВС – С1 3:10 ч).

27.06.2005

Изкачване до С2 (6750 m). Чувстваме се добре.

28.06.2005

Дойчин, Боян, Лешек и Дарек се изкачваме по Черната пирамида (технически най-трудния участък от маршрута Абруци) до 7000 m и фиксираме 400 m парапети. След обяд слизаме до С2, почиваме и вечерта сме в БЛ.

29.06.2005

Почивка в БЛ. Петровден. Времето се разваля.

30.06.2005

50 см сняг в БЛ. Почивка. Д-р Любомир Младенов тръгва от София за да се присъедини към експедицията.

01.07.2005

Почивка в БЛ. Дарек и Ана се качват до АВС, но Дарек пада в голяма цепка с вода и се намокря до кръста. Пристига руска разузнавателна експедиция, която има за цел да разузнае подходите и да набележи възможна линия за изкачване по западната стена на К2 през 2006 г.

02.07.2005

30 cm нов сняг в БЛ. Целия ден вали сняг. Запознаваме се с руснаците Козлов, Шабалин, Елатин и Кузнецов, които са дошли да разузнаят и снимат западната стена на К2, където през 2006 имат намерение да прокарат нов маршрут.

03.07.2005

25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.

04.07.2005

20 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.

05.07.2005

20 cm нов сняг в БЛ. Променливо време и ураганни jet-stream ветрове във височина. В лагера продължава да си е студено –15? С.

06.07.2005

25 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали сняг.

07.07.2005

Облачно време, но поне не вали сняг. Разходка до БЛ на Броуд пик (4900 m).

08.07.2005

Ана и Дарек тръгват към АВС. Барометричното налягане се качва, но през целия ден вали сняг на пресекулки. Получаваме прогноза, че се очакват 4 дни “прозорец”.

09.07.2005

Всички (вкл. Дойчин, Боян, Иван) се изкачваме до С1 в променливо време.

10.07.2005

Изкачване до С2. Честит рожден ден на Ана Червинска! В БЛ пристига унгаро-словашко-румънска експедиция.

11.07.2005

Изкачване до С3 и фиксиране на 600 m парапети в движение. Времето се разваля и не достигаме точното място за лагер и в мъгла се окопаваме на стръмен снежен склон.

12.07.2005

Мъглата се вдигна за кратко сутринта и Боян заедно с поляците преместват палатките на 100 m по-нагоре, където е оригиналното място за С3. Всички слизаме до БЛ. “Прозорецът” свърши.

13.07.2005

10 cm нов сняг в БЛ. Почти целия ден вали дъжд. Рано сутринта С1 е напълно затрупан от тежка лавина, двама от американците оцеляват по чудо тръгвайки надолу 20 мин. преди падането на лавината. Полската палатка е отнесена, останалите са под 1.5 m тежък сняг.

14.07.2005

Мъгла и дъжд в БЛ. Почивка.

15.07.2005

Времето в БЛ е малко по-добро. Пристига д-р Любомир Младенов.

16.07.2005

Почивка в БЛ. При разходка по ледника над лагера намираме поредните човешки останки, които се показват из под топящия се сняг. Любо ни измерва телесни обиколки и кожни гънки. Дойчин е 5.5% мазнини, Боян 7.5%, Иван 9.2%. Получаваме прогноза за “прозорец” от 4-5 дни.

17.07.2005

Сутринта вали сняг, но след обяд времето се “оправя”. Подготвяме се за тръгване нагоре.

18.07.2005

Както винаги ставаме в 02:30 ч и тръгваме към АВС. В 10:30 ч сме в С1 и откопаваме затрупаната палатка, която е напълно неизползваема, но спасяваме чувалите и другата екипировка. Иван се отказва от изкачването и слиза към БЛ. Останалите продължаваме нагоре към С2 и в 16:30 ч стигаме в лагера. С2 е затрупан със сняг.

19.07.2005

Изкачваме се до С3. Времето е добро. Ирландците не могат да намерят палатката си и Banjo спи при нас с Дойчин, а John в палатка на носачите. Двамата японци спят на мястото на предишния наш С3. Любо се качва до С1 и сваля надолу това, което е оцеляло от екипировката.

20.07.2005

Рано сутринта ирландците слизат надолу, а ние продължаваме нагоре. На 150 m над лагера склонът е стръмен, силно фирнован и неосигурен, отварят се дълбоки цепнатини при пресичането на висящия ледник. Носачите се отказват да продължат и демонстративно слизат надолу. Те не носят български багаж, само полски, но с Дойчин сме длъжни да изчакаме разрешаването на проблема и прекарваме ок. 2 ч в чакане и преговори по радиостанцията с помощта на БЛ. “Стачката” на носачите е временно преустановена и продължаваме нагоре. Фиксираме и събираме парапет от 100 m с 6 mm въже в движение. Забавянето е голямо и решаваме да направим междинен лагер на 7700 m, точно под един огромен серак. Времето е слънчево, но е студено.

21.07.2005

По прогноза днес е най-добрия ден от “прозореца”. В 07:30 ч тръгнахме нагоре. Височината е вече голяма и напредването е бавно. Боян и Дойчин направихме тежка пъртина до излизането на Рамото, откъдето се открива гледка към последните 600 m. Японците изнесоха багаж до излизането на Рамото и се смъкнаха надолу. Преминаваме магическата граница от 8000 m и виждаме отблизо Bottleneck’a. След около час изкачване се стига до лека заравненост, горе долу в края на средата на Рамото, където направихме щурмовия лагер. Носачите, които изнесоха само полски багаж се върнаха надолу. В 15:30 ч лагерът е готов и се заехме с приготвяне на течности и почивка. Лешек, Дарек и Ана се набутват в една палатка и се оказва, че имат само един чувал за тримата-  “тактически ход” нямо що!

22.07.2005

Точно в полунощ с Дойчин се събудиме, приготвихме закуска и се оправихме за излизане. Поляците извикаха, че е твърде студено (ок. -28? С) и решиха да тръгнат към 4 ч. В 02:15 ч двамата тръгнахме нагоре по склона, който уникално блестеше от огрялата го луна. Дарек се премести в нашата палатка на топло и широко. Духаше леден вятър, но не беше силен, а ние напредвахме нагоре. След около час катерене, Дойчин, видимо изостана и започна да мръзне. Събрахме се и тъй като прецених, че сам нямах шанс да мина през Bottleneck’a, решихме че ще се върнем, за да изчакаме поляците. Междувременно вятърът започна да се усилва и се появиха големи облаци. В 03:30 ч бяхме при палатките и се мушнахме в чувалите. В просъница чувахме нарастващите пориви на вятъра. Час по час питахме поляците дали имат намерение да тръгват, но към 05 ч когато палатките вече се гънеха под силата на вятъра те се отказаха окончателно. В 06 вече и ние решихме, че “прозорецът” се затваря и решихме да евакуираме всичко. В последствие се оказа, че решението е възможно най-правилното. В гъста мъгла или облак, към 07 ч първи заслизахме надолу следвайки редките флагчета, които бяхме поставили вчера. Със зор и голямо налучкване в мъглата намерихме мястото, от което се напуска Рамото и се траверсира наляво. Пъртината от предния ден почти не си личеше, ориентирахме се само по наклона, добре че помнихме горе-долу пътя между сераците. В С3 събрахме всичко наше и го натоварихме в раниците. Вятърът се усилваше с всеки изминат час. Във въздуха се носеха ледени късове, а поривите ни бутаха в посока Китай. Почти всички парапети бяха обледенени и създаваха проблеми на първия. Слизането с тежка раница в толкова ветровита обстановка е голямо изпитание въпреки, че се движиш надолу. В С2 оставихме само палатката, която беше съборена и без рейка и продължихме надолу. В С1 направихме кратка почивка и заслизахме към АВС. Раниците ни бяха станали огромни и всяка крачка надолу беше мъчение под тежестта на товара. В късния следобяд бяхме на ледника, където бяха дошли да ни посрещнат Любо и Иван. Разпределихме багажа и заслизахме към БЛ. В 18:30 ч всички българи се събрахме в кухнята. Равносметката за днес беше опит за атака на върха, стигане до около 8150-8200 m и после слизане до БЛ, като пътьом само двамата с Дойчин евакуирахме височинни ни лагери. Поляците освен, че не направиха опит за атака бяха успели да слязат само в С3, където пренощуваха.

23.07.2005

Почивка в БЛ. Облачно и ветровито време. Лешек, Дарек и Ана слизаха бавно надолу през целия ден. Любо ни измери телесните гънки. За 5-те дни атака бях намалил обема на мазнините в тялото си с 1.5%. В 19:15 ч поляците се прибраха и разказаха за мъчителното им слизане в кошмарните условия с мъгла, ураганен вятър и студ. Лешек се беше подхлъзнал в камината на Хаус и си беше разбил носа в стената. След вечеря готвачът Есан изненадващо ни поднесе импровизирана торта и пред базовата палатка запалиха огън от боклуци, опаковки и дървени щайги. Под звуците на кавал и думкане в тенекия потанцувахме малко, раздвижихме кръвта и за известно време разчупихме ледената обстановка.

24.07.2005

Почивка в БЛ. Лошо време със снеговалеж. Говорихме си с членове на другите експедиции и обсъдихме прогнозата за времето, която вещаеше 2-3 дневен прозорец след 3 дни и после неизвестно дълъг период на трайно влошаване.

25.07.2005

Лешек се беше обадил в Полша и ни съобщи, че му се налага да тръгва надолу веднага. Ашка отдавна чакаше този миг, както и Иван, чието оставане в БЛ беше станало така или иначе безпредметно. Започнаха преговори с HUNSA GUIDES за предсрочно евакуиране на трима от експедицията.

26.07.2005

Малко след 10 ч дойдоха няколко носачи и заедно с Лешек, Ашка и Иван тръгнаха надолу. Експедицията за тях почти приключи. Ние оставахме! Въпреки привидно хубавото време в БЛ, налягането оставаше ниско, а във височина се виждаха огромни бързо движещи се облаци. Според метеорологичните данни от прогнозата на норвежците, скоростта на вятъра около 8000 m е била над 120 km/h!

27.07.2005

Заедно с Ана и Дарек отидохме на мемориала на загиналите по околните върхове и снимахме цветя и други живи гадинки. В БЛ пристигна голяма група украинци. Двете дъщери на Сергей Соколов, 62 от Новосибирск бяха дошли, за да узнаят нещо повече за смъртта на баща си през лятото на 2004’та когато той изчезва заедно с друг украинец и иранец в района между С3 и С4. От БЛ наблюдавахме опита на Fabrizio Zangrilli и Billy, които се връщаха от неуспешен опит да изкачат вариант в началото на маршрута Magic Line. Имахме и неочаквано посещение от Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара, които бяха дошли до К2 БЛ за аклиматизация преди неуспешния опит да се изкачат по словенския маршрут на Trango Nameless. Вечерта злоупотребихме с ядене и алкохол в палатката на украинците, които ни поканиха на нещо като панахида за С. Соколов.

28.07.2005

Променливо време в БЛ. Разхождахме се по ледника около лагера и намерихме поредните части от отдавана загинали алпинисти, които бяха разпръснати от рисовете по целия ледник. В подножието на Angel Peak открих “големи” зелени оазиси от прецъфтяващи цветя, голяма част от които хербаризирах за хербариума на Музея. Лятото някак си започна да се усеща и вечер беше само –5?С, което сравнено с –15?С почти през цялото време в БЛ си беше направо топло.

29.07.2005

40-тия ден в БЛ. В къс прозорец с малко облаци след закуска направихме фото-сесия за спонсорите. През деня се разходихме в района на БЛ, снимахме ледникови форми, събирахме “трофеи” по ледника. Топъл ден.

30.07.2005

След закуска се разходихме в района на “голямата лавина”, която падаше на ледника почти от Рамото над 7800 m и донасяше най-много остатъци от загиналите по склоновете на К2. Намерихме цяла палатка с труп на алпинист, който по косвени белези установихме, че е испанец загинал в началото на 90-те години на миналия век. Всички направихме 10 минутния степ-тест на Любо. Получихме прогноза за 2-3 дни по-добро време, които в никакъв случай не бяха достатъчни за атака.

31.07.2005

Отново се разходихме до палатката и трупа на испанеца, които след щателен оглед и снимки погребахме в дълбока цепка на ледника. Любо измери кожните ни гънки и установи, че процента на мазнините в нас беше стигнал рекордни стойности, т.е. бяхме “супер-възстановили” телесните загубите. На следобедната разходка намерихме поредния гръбначен стълб и други оглозгани кости в подножието на ледника Fillipi. Времето си остава много лабилно. В БЛ пристигнаха Гия Тортладзе и 4-ма казахи.

01.08.2005

Прогнозите за нов прозорец сочеха подобряване на времето най-рано след ок. 10 дни, което ни накара да мислим вече за прибиране. Пермита за върха ни изтичаше на 10.08, а на агенцията беше заплатено да ни обслужва до 02.08.2005. Привечер се катерихме на боулдъри близо до БЛ.

02.08.2005

С Дарек и Ана се качихме да съберем всичко българско от АВС лагера. Започнахме да се приготвяме за заминаване. Дойчин и Любо пакетираха общия багаж.

03.08.2005

Пакетирахме целия багаж в денковете, но се разбра, че на Конкордия има стачка на носачите, което означаваше да не мръднем оттук докато някой и някак си не се споразумее с носачите. След вечеря до нас достигна вестта, че стачката е прекратена и дори в лагера ни дойде носач.

04.08.2005

Сутринта пристигнаха още няколко носача и към 11 ч с Дойчин и Любо тръгнахме надолу. Сбогувахме се с Ана и Дарек, които бяха решили да останат до следващия прозорец и да опитат за последно. Към 14:30 ч бяхме на Конкордия, където хапнахме и към 16:15 ч тръгнахме с един носач към Ali Camp, което е изходния лагер за преодоляване на прохода Gondochoro La.

05.08.2005

Изкачването към прохода Gondochoro La започна към 01 ч сутринта. Изпреварихме всички групи, които бяха тръгнали с около час по-рано от нас и първи пресякохме прохода малко преди зазоряване (04 ч). Последва дълго слизане към лагера Hispang (4830 m), където починахме малко и продължихме надолу. Много дълъг ден с огромно ходене и денивелация (+600/ -2400 m). Късно следобяд  стигнахме в лагера Saitcho (3465 m).

06.08.2005

Слизане пеша до с. Hushe (3250 m). Оттам с джипове късно вечерта стигаме до Скарду. Настаняване в хотел Concordia.

07.08.2005

Почивка в Скарду. Среща с рано върналия се от опит за изкачване на К2 грузинец Гия Тортладзе.

08.08.2005

Почивка в Скарду. Разходка до Satpara Lake и курорта Shangri La.

09.08.2005

Пътуване с микробус до Chilas. Кратка спирка на пресечната точка на най-високите планини в света Хималаи, Каракорум и Хиндукуш. Настаняване в хотел Shangri La.

10.08.2005

Пътуване от Chilas до Исламабад. Настаняване в българското посолство. Прием от посланик Грънчаров.

11.08.2005

Почивка в Исламабад. Подготовка и изпращане на карго багажа. Финално разплащане с HUNSA GUIDES.

12.08.2005

Почивка в Исламабад.

13.08.2005

Почивка в Исламабад и разходка до градския зоопарк. Пазар.

14.08.2005

Почивка в Исламабад. Национален празник на Пакистан – 53 години независимост.

15.08.2005

Почивка в Исламабад. Изваждаме си турски транзитни визи. Среща с прибралите се от Транго Ники Рашев, Александър Ганев (Гъна) и жена му Сара.

16.08.2005

Полет до Абу Даби-Бахрейн-Истанбул. Късно вечерта се качваме на рейса за София.

17.08.2005

Пристигане на Централна автогара София към 9 ч. Много посрещачи, приятели и роднини. Бяхме уважени и от заместник председателя на народното събрание, д-р Петър Берон.

18.08.2005

Пресконференция в прес-клуб България. Край на експедиция К2-2005.