„АКО СИ УЧАСТНИК В БЪНДЖИ ТУРНЕ”

Автор: Ефросина Близнакова ( 64г)- най-възрастната участничка досега в турнетата

Ако си скочил с бънджи и си усетил удоволствието от високия адреналин можеш да си представиш какво е да го направиш на 7-8 обекта за два дни. Но представата ти няма да е много точна, защото на турнето се  случват куп нетрадиционни неща, които няма къде другаде да ти се случат. Дори да скочиш на традиционно място, като моста на село Буново, то ще бъде в края на нощта или на зазоряване, а каква е гледката от моста при зазоряване… със стелещата се тук-там мъгла над покривите… Ами скок от моста при Розино – в каньона, където за да не се блъснеш в скалите получаваш указания да не отскачаш, така че се залюляваш толкоз, че да се бухнеш в короната на дървото, но това го искаш, защото е нетрадиционно и няма къде другаде да ти се случи.

И ако на мост като този  в град Клисура няма нищо особено, то ще направиш ново сътворения от Даниел Манов (главен бънджи инструктор на спортен клуб “Вертикален свят”) скок “махало в ножица”, т.е. едновременно скок “махало” на двама души от противоположните страни на моста с разминаване в крайно долно положение. Много е щуро и емоционално.

И само на турнето може да ти се случи да скочиш от мост над язовир с цамбурване във водата до желаната от теб степен. Ами пещерите… Проходна, с величествената гледка на карстовия каньон, където притихваш пред сътвореното от великата ваятелка – природата и където преживяването при скока е неописуемо.

И в еуфорията от тези и други подобни преживявания неусетно се сближаваш с другите участници в турнето, с които може нищо друго да не те свързва. Сближаваш се до степен да намериш очарование дори в това да пристигнеш уморен късно вечерта на хижа Бузлуджа, да се настаниш за нощувка в каквито и да е условия  и да тръгнете  10-15 души да търсите място за вечеря в непрогледната тъмнина, осветявайки пътя само с наличните три челника. А може да ти се случи да заспиш под откритото звездно небе - мушнал се в спалния си чувал на полянка под ромона на рекичка и пропукването на изстиващите въглени на догарящия огън.

И непременно ще си дадеш сметка, дори ще споделиш в групата, че бънджи-специалистите, които ни осигуриха незабравими емоции, можеха да си прекарат двата почивни дни много по-лежерно, вместо да се натоварват физически  до изнемогване. Можеха, ако не бяха емоционални, чувствителни и привлечени от щурото, от нетрадиционното……и ако не се бяха захванали да вършат нещо, което вършат с любов. И поради всичко това, накрая, когато се обяви турнето за успешно приключило и се прегърнеме за раздяла, всеки от нас знае, че няма да пропусне следващото турне.

„…за БЪНДЖИ ТУРНЕТО… или как да разкажеш това, което думите не могат да предадат”.

 Автор: Даниел Манов - инструктор бънджи скокове

При срещите ми с хората личният ми опит показва, че само лично преживяното от теб носи в себе си знание, стойност и значение. Ако не си спал на твърдата земя, как ще разбереш удоволствието от меките, пухкави и топли завивки у дома? Ако не си бил мокрен и премръзнал, как би могъл да оцениш топлият пламък на горящата камина? Ако не си пил студено кафе разбито в бутилка минерална вода, как ще усетиш нежният мирис и топлия, галещ вкус на сутрешното си кафе? Ако не си ‘прегарял’ на слънце, брулен от вятъра, как ще усетиш морския бриз под чадър със сладолед в ръка или студена, ‘потна’ бира?

 Ранно събуждане с обещанията за дълъг и тежък ден. Слънцето изплува, а заедно с него и твоите мечти за ……..и как всичко е възможно да се случи на тези, които са го ‘предизвикали’ ,които са го накарали да Е.

Започнахме да пътуваме без да знаем кога и къде точно ще спрем и магията на уцелването на точното място се случва. Веднъж ни събуди сутрешната молитва на  имам в дивните Родопи. Друг път опитът на вятъра да извика облаците или капките дъжд барабанящи върху палатката ни.

Ето, спалните ни чували са разпилени на чудесно окосена поляна с  плодови дръвчета, щурците свирят ли свирят, луната ни се блещи, а ние стоим около огъня и просто споделяме кой каквото има… домат или праскова, сладка и омайна приказка или отчаяние, радост и магия. А небето пълни, пълни млечния път и ти броиш ли броиш…
Ставали сме и преди слънцето да ни подкани и стоейки на парапета на някой мост, готов за скок,  го виждаш как изплува от морето и ти политаш към ‘златната’диря.
Всяко място за скачане има свои тайни и чар и колкото и да ги срещаш винаги идват нови и нови. Правим какви ли не щуротии и пак остават още толкова, че и още за правене. Понякога цапваш в река, друг път си с клонка в ръка или изплуваш от водата на някой язовир…или пък падаш в средата на някоя пещера и се дивиш на образуванията, които майката Природа е изрисувала около теб.
……….Расте броя на скоковете, а с тях и усмивките………… 

Пътувал си два или три дни, а сякаш си отсъствал със седмици и незнайно как и откъде щастието те спохожда, изпълва те и макар, че си с натежали крайници едва се удържаш да не отлетиш.

Харесвам допирът с Природата, нейните стихии и красоти. Според мен срещите ми с Нея- Природата са завръщане, пътуване към моята искрена, истинска, съкровена същност, завръщане към мен самият. Бънджи скоковете са един от многобройните начини да тръгнеш в тази посока, една малка спирка в безкрайното пътуване. Всичко това са просто думи, които може и нищо да не пробуждат в теб, те могат и нищо да не значат за теб, затова просто ела с нас и опитай

Ограничения: не се препоръчва за хора без свежо настроение!
Програми: http://www.verticalworldbg.com

Цена: в зависимост от броя на обектите и брой скокове.
СНИМКИ : разгледай в галерия-бънджи турнета

Преди началото на всяко мероприятие ръководителят на скоковете провежда инструктаж на присъстващите. Правилата за безопасност са различни в зависимост от обектите за скок.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА БЪНДЖИ-СКОКОВЕ ОТ ЖП МОСТ - СЕЛО БУНОВО

1. При провеждане на бънджи скокове на моста не трябва да има повече от четирима души (трима от работния екип и един скачащ).
2. При забелязване на влакова композиция скоковете незабавно се прекратяват. По време на минаването на влака, намиращите се на моста хора се намират в обезопасителните ниши.
3. При движение по моста не се бутат камъни от насипа на траверсите.
4. По време на скоковете се ЗАБРАНЯВА тютюнопушенето, употребата на алкохол и опиати, както и пренасянето, съхранението и употребата на взривоопасни и леснозапалими вещества.

    Бънджи скоковете водят началото си от остров Пентекост в Тихия океан. Жителите на едно от племената и до днес строят до 25 метрови кули от бамбукови стъбла, откъдето младежите, завързани за краката с лиани, скачат, за да докажат своята зрялост и да заслужат правото да се наричат мъже. Като мярка за смелостта на младия човек се смята височината, от която скача, както и разстоянието, на което се намира от земята, когато увисне с главата надолу.

    На 1 април, 1977 година четирима членове на Клуба за Опасни Спортове към Оксфордския Университет осъществяват първият съвременен бънджи скок. Те скачат от висящия мост на Клифтън, висок 72 метра. Четиримата официално облечени (според правилата на клуба) любители на приключенията са незабавно арестувани. Идеята за бънджи скоковете сякаш замира, за да се възроди десетина години по-късно в Нова Зенландия.

 За редовна информация за местата и датите на провеждане на бънджи скоковете, включете се в списъка на приятелите ни, като ни изпратите своя e-mail.

    За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зенландия, където в края на 80те години започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи скоковете дължат своята известност на новозенландеца А.Дж. Хакет, който извършва легендарен скок от Айфеловата кула в Париж. Скокът от Айфеловата кула е предаван по всички световни телевизионни канали. 

    След това паметно събитие бънджи скоковете започват да се развиват във Франция, разпространяват се из цяла Европа и добиват популярност по целия свят. През 1992 година започват да се провеждат първите бънджи скокове в България. На 10 април 1992 година Росен Касабов провежда два изпитателни скока от Аспаруховия мост във Варна.